Искам да засадя растения, които не изискват много грижи, на северните стени на двора. Двора ни се състои от терасирани няколко терена, разделени от каменни зидове, които гледат на север, към Стара планина. Самите тераси са с южно изложение, обляни от слънце през целия ден, но стените, които ги разделят гледат на север.

От една страна искам да засадя растения, които по-късно да използвам за текстура в цветните аранжировки, а от друга, искам да създам красив и балансиран дизайн в двора. Почвата там е по-скоро влажна, сенчесто е, покрито с мъх и влаголюбиви плевели. За целта чета кои видове са издържливи на влага и сянка и биха ми осигурили както необходимия материал за аранжировка, така и да изискват лека поддръжка.

Най-важното при избора на растения, което открих за себе си и за градината си, е да наблюдавам и да си водя бележки. Природата сама ми подсказва какво би виряло тук и какво там. Разбира се освен да наблюдавам, отделям и много време в четене и проучване. Надявам се, че това ще ми помогне да избегна безмислени харчове за цветя и най-вече разочарованието от посадено цвете и растение, което просто не се хване.

Каменните зидове, които имаме, са обсипани със саморасли бейби папрати, мъх и лавандула, разсяла се от двора. Не ги премахвам, защото това вади и вар от измежду камъните на зида.

От интернет разбирам, че името на това малко и издържливо растение е Asplenium trichomanes вид папрат, разпространен в целия свят, който на български се казва Страшниче. Забавно име за този безобиден мъник. Със задоволство научавам, че този колонизатор на пукнатини в каменните стени е носител е на наградата за градински заслуги на Кралското Градинарско Дружество. Оказва се, че си имаме малко съкровище в двора, което издържа на студените зими. Това ме кара да се усмихвам!

Оглеждайки по-внимателно зидовете, се замислям, че бих могла в основата им да засадя папрати, които ще предадат стил на терасите, и ще ми подсигурят необходимата зелена тескстура за букети и аранжировки.